Момината сълза расте в храсталаците и горите главно в широколистните, из цялата страна.
Това е многогодишно тревисто растение, високо 15-40 см, с тънко коренище, от възходящия връх на което излизат безлистното цветоносно стъбло и листата. Стъблото е едно, а рядко 2. Листата са обикновено само 2, рядко 3, дълги са до 12 см, целокрайни, продълговати елиптични или елиптично ланцентни, заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. Цветовете са събрани на върха на стъблото в едностранни гроздовидни съцветия. Те са бели, кълбовидно звънчевидни, увиснали на къси дръжки, двуполови, с приятна миризма, с 6 сраснали околоцветни листчета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена, многосеменна ягода.
Използваемата част са цветовете, листата и коренищата. Цветовете се берат през време на цъфтежа – май, юни. Сушат се на сянка или в сушилня на температура до 40°C. Изсушените цветове са жълтеникавобели, без миризма и с горчив вкус. Допустимата им влажност е 10%. Опаковат се в шперплатови каси.
Листата се берат 1-2 седмици преди цъфтежа на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°C. Изсушените листа трябва да са зелен от горната страна и по-светли от долната, без миризма и с горчив вкус. Допустимата им влажност е 12%. Опаковат се в бали.
Коренищата се изваждат през време на зреенето на плодовете – юли, август. След измиване се сушат на сянка или в сушилня при при темература до 45°C. Изсушените коренища са червеникавокафяви, без миризма и с нагарчащ вкус. Опаковат се в бали или торби. Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения.
Относно химичния състав на момината сълза, в цвета й се съдържат гликозидите конвалатоксин, фарнезол, ликопин, а в листата – гликозидите конвалатоксин, конвалозид, гликоконвалозид, валаротоксин, маялозид и други малко изучени гликозиди, сапонинът конваларин, аспаргин, следи от етерично масло, ябълчена, хелидонова и лимонова киселина, скорбяла и др.; в коренището се намират аморфният гликозид конваламарин, конваламаретин и др.
Лечбното действие и приложение на момината сълза е подобно на вълнестия напръстник – регулира сърдечната дейност, но с по-кратко времетраене на ефекта. Прилага се при сърдечни заболявания (сърдечна недостатъчност в лека форма, сърдечна невроза, нарушен сърдечен ритъм), климактериум. Изобщо момината сълза се предпочита в случаите, когато не е препоръчителна употребата на вълнестия напръстник; употребява се също при задух, ендокардит при деца и др.
В българската народна медицина момината сълза се употребява при сърдечен задух, воднянка, епилепсия и др. Настойка от цветовете, накиснати в червено вино, се дава при главоболие. Етеричното масло се употребява в парфюмерията.
Употреба на момината сълза – 1 супена лъжица от листата на билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Настойката против главоболие според народната медицина се приготвя от 10 г пресен цвят, накиснат за 8 дни в 0,5 л червено вино. След това се прецежда и се пие по 1 супена лъжица след ядене 4 пъти дневно.
Да се взима под лекарски контрол! Отровно!
Внимание! Да не се взима при катар в стомаха, остри чернодробни, бъбречни и далачни страдания.
