Има два вида стеснение на хранопровода: спастично, което е временно, и органично, което е постоянно.
Спастичното стеснение на хранопровода се дължи на невроза и обикновено е свързано със силно душевно вълнение. Спазъм може да настъпи и при други заболявания: жлъчна и бъбречна криза, язва на стомаха, ацендицит, менингит и други.
Органичното стесняване (стеноза) най-често е усложнение след изгаряне на хранопровода с разяждащи вещества. Наблюдава се и при притискане на хранопровода отвън. Спазмът на хранопровода обикновено се появява внезапно и може да премине незабелязано или да продължи по-дълго. Болният има усещане на задавяне, на задръжка на храната. Често болните поглъщат по-лесно твърдата храна и по-трудно течната. Известно време болният гълта свободно, а после отново престава да гълта. Органичното стеснение се проявява със затруднено гълтане, болки, повръщане, лош дъх от устата. При по-дълго гладуване настъпва измършавяване. С време затруднението се увеличава, болният се оригва, повръща, а понякога и хълца. Състоянието на болния във всеки случай е неудовлетворително, запекът в този случай е нещо обикновено.
Във време на храненето винаги се чувствуват болки, особено при преминаване на храната през стесненото място на хранопровода. Стеснението на хранопровода най-често става в долната му част близко до входа на стомаха.
Лечение. При спазъм на хранопровода лечението трябва да бъде насочено срещу основната болест. При лечение на самия пристъп (спазъм) като облекчаващи средства се препоръчват парните компреси, които се поставят на гърдите и горната част на корема в продължение на 810 минути, и то 46 пъти подред. Освен това помагат и целите горещи бани (3940°С за 2030 минути и повече). Болният може да бъде хранен дори в самата вана. Масажът на гърдите и корема също е полезен.
При органично стесняване лечението също трябва да бъде насочено към основната болест, която го предизвиква. При тежки случаи лечението е болнично.
Народната медицина препоръчва следното:
I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от 1 л чист маслинен зехтин с по 3 супени лъжици бял равнец (цвят), жълт и червен кантарион (цвят) и ранилист (листа и цвят): във водна баня се вари 1 час, почива 12 дни и се прецежда.
II. Двадесет минути след това да изпива 1 чашка от 75 г отвара от жълт кантарион (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), мента, невен (листа и цвят), пача трева (листа), полски хвощ и сладък корен по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка и на по 1 чаена лъжичка анасон, ленено семе, коприва (корени) и дилянка (корени) се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.
Диета. Необходимо е болният да избягва грубата и твърда, а също така пикантна, дразнеща храна. Вместо вода може да пие или студено мляко, студена отвара от ленено семе (предварително запечено 1 супена лъжица в 500 г вода се вари 10 минути) или пък оризова вода. След две седмици се преминава към пюрета и кашава храна с малко хляб.
Препоръчва се лека вегетарианска храна, каши и пюрета, млечна, сготвена само с масло или чист маслинен зехтин, при това много добре сдъвкана. Храната трябва да е слабо солена и подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн с абсолютно забранени!
