Здравейте на всички. Искам първо да благодаря, че статиите които пиша се публикуват и се надявам те да бъдат полезни за всички читатели, които все още искат и имат връзка с природата и не са се откъснали от нея.
Днес ще пиша за листата, кората и пъпките от Бялата бреза, която е широко разпространена в България. Намира се най-вече из разсветлените смесени иглолистни гори, в сечищата и пожарищата, най-често в иглолистната зона на всички по-високи планини. Отглежда се и като декоративно растение в парковете, градините, край пътищата и другаде.
Дървото е високо между 10-25 метра и е с гладка бяла кора на стъблото и на старите клони, отделяща се на хоризонтални ивици. Листата са последователни, с дълги дръжки, триъгълно ромбични или сърцевидни, заострени, двойно остро назъбени, отдолу по-светлозелени, а отгоре по-тъмни и лъскави. Цветовете са еднополови и са събрани в дълги реси. Мъжките реси са кафяви и се появяват в края на лятото, а женските са зелени и се развиват на пролет.Плодът е много дребно орехче, снабдено с 2 ципести крилца.
Използваемата част са пъпките, листата и кората. Пъпките се берат рано на пролет – април/май – преди разпукването им. Те се отрязват заедно с клончетата и се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 30°C . След изсушаването пъпките се оронват от клончетата. Изсушените пъпки са с приятна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Опаковат се в големи шперплатови каси. Листата се берат след пълното им развитие, преди или през време на цъфтежа – април/юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30°C . Изсушените листа отгоре са тъмни, а отдолу – светлозелени, без особена миризма и със слабо горчив вкус. Допустимата имвлажност е 12%. Опаковат се в бали или торби. Корите се белят на пролет, когато започне сокодвижението, и се сушат на слънце или в сушилня при температура до 45°C . Опаковат се в бали. Всички изсушени части на растението се пазят в сухи и проветриви помещения.
В химичния си състав пъпките съдържат до 5% етерично масло, което се състои от бетулен, бетулол, бетуленова киселина и др.; витамин С, сапонини, горчиви вещества, смоли, жълто багрило и др. Листата съдържат етерично масло, витамин С, бетулоретинова киселина, дъбилни вещества, сапонини, никотинова киселина, и др. Корите съдържат гликозидите бетулозид и гаултерин, алкалоиди, дъбилни вещества, бетулин, етерично масло и др.
А сега малко и за лечебните свойства, действието и приложенито й. Билката действа силно отводняващо (потогонно и пикочогонно); разтваря камъни в бъбреците и пикочни мехур и преодолява спазмите на гладката мускулатура (стомах, черва). Прилага се при отоци от различен произход, ревматизъм, ишиас. Външно се ползва за лапи или бани (пресните листа) при кожни болести.
В нашата народна медицина листата на бялата бреза се препоръчват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур и камъни в тях, при подагра, атеросклероза, корите – като средство за апетит, против малокръвие, а външно – за компреси при кожни болести. Катранът от брезата действува също против кожни болести и екземи. При възпаление, болки в стомаха и червата се прилага настойка от пъпките в червено вино (1:10, киснати 8 дни).
Прпоръчвам да се употребяват по следните начини. 1 супена лъжица пъпки или 2 супени лъжици нарязани листа се заливат с 0,5 л вряла вода, като се прибавя малко сода за хляб за разтваряне на смолите, и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно. От корите се приготвя отвара, като 1 супена лъжица от тях се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по същия начин.
До скоро…
