Ботаническо наименование: Rosmarinus officinalis
Розмаринът е една от онези билки, които могат да се използват за хиляди неща. Той е изключително издържлив и следователно, лесен за отглеждане вкъщи или навън. Вкъщи изисква много светлина, но не прекалено много топлина и влажност на въздуха. Напръсквайте растението с вода няколко пъти на седмица. Добавяйте цял стрък в зеленчукови супи за наситен и уникален вкус.
Розмаринът е растение разпространено в средиземноморските страни. Вечнозелен храст е, който може да достигне височина до метър. Листенцата му имат сиво-зеленикав цвят и приличат на тези на хвойната. Розмаринът има дребни виолетови, сини или бели цветове. Когато се разтрият листенцата на розмарина, те отделят приятен аромат. В листата и цветовете се съдържат етерични масла, на които се дължи лечебният ефект на растението.
Целебните свойства на розмарина се използват широко в традиционната медицина. Една от най-честите употреби на розмарина в медицината е за подобряване на паметта, не само за овкусяване на храната. Тази подправка, и по-специално цветните върхове, съдържа антибактериална и антиоксидантна розмаринова киселина, както и есенциални масла като цинеол, камфен, борнеол, борнил ацетат, и α-пинен, за които се знае, че имат противовъзпалителни, анти-гъбични и антисептични свойства
Настойката от листата се приема вътрешно при заболявания на горните дихателни пътища и при астма. Препоръчва се и за изплакване на устната кухина и гаргара при възпалителни заболявания на глътката и гръкляна.
Отварата се използва и при стомашно-чревни заболявания.
Подходяща е и при настинка и главоболие. При главоболие се препоръчва да се вдиша ароматът от флакон с масло от растението – това може да намали болката.
Маслото от розмарин се използва при разстройства на нервната система. Може да се приема орално по 1-2 капки, както и външно във вана, за инхалации и масаж.
Кремове и унгвети, съдържащи екстракти от розмарин, се използват при терапията на различни кожни проблеми, трудно зарастващи рани и белези.
При подагра, неврити, невралгични болки също се прилагат унгвети с розмарин, както и настойки за вана. При неврит помага и прием на настойката.
При ревматична болка болните места се разтриват с разтвор от маслото и 70 % спирт.
Настойката се приема при сърдечни неврози. Тя увеличава сърдечните съкращения, за кратко намалява повишеното кръвното налягане, и тонизира.
Настойката от листата на розмарин и лавандула има положителен ефект при хора, преживели инсулт. Подобрява кръвообращението на мозъка.
В козметиката влиза в състава на специализирани серии за мазна кожа, в лосиони и тоалетни млека за почистване кожата на лицето. Прилага се в продуктите за коса против косопад и образуване на пърхот.
Маслото от розмарин подобрява паметта и концентрацията. Стимулира нервната система и помага при частична загуба на обонянието, речта и зрението.
Ароматната лампа с масло от розмарин въздейства положително на детето, което страда от дефицит на вниманието. Положително ще му се отразят и ваните с маслото.
Маслото от розмарин има свойството да освежава въздуха в помещенията и да понижава количеството болестотворни организми. Може да се използва като противогрипно средство в сезоните на разпространение на тези заболявания.
В ароматотерапията се използват етеричното масло, листата и цветовете на розмарина. Казват, че розмаринът събужда интереса към живот и вдъхновява. Приема се за средство срещу депресия.
В средиземноморската традиционна кухня розмаринът се използва широко като подправка. Намира все по-широко приложение в кулинарното изкуство по света. Розмаринът има много специфичен и приятен вкус. Смята се, че е подходяща подправка за тежки месни блюда, тъй като етеричното масло стимулира функциите на жлъчката, черния дроб и подобрява храносмилането. Действа и апетитостимулиращо и намалява необходимостта от повече сол в ястията. Нови научни проучвания показват, че розмаринът неутрализира някои вредни съставки, които се образуват при кулинарната термична обработка на хранителните продукти.
