Сръбската национална кухня е част от общата Балканска кухня – вкусна и с много пищни ястия, но с видими влияния от средиземноморската и централно- европейската кухня. Влиянията на съседните държави като Гърция, Турция, Австрия, България и Унгария са особено осезаеми в прилежащите райони на Сърбия. Така на запад преобладават някои черти на средиземноморската кухня като присъствието на много морски риби и други морски продукти – скариди, сепии и калмари. В Източна и Южна Сърбия влиянието на Ориента е осезаемо, като добър пример е шкембе чорбата без застройка. А на север отвъд Дунав и Сава заради вековното Унгарско присъствие храната се доближава до централноевропейската и гулашът с телешко е навсякъде.
Въпреки различните взаимствания, често сърбите разчитат на стари национални рецепти, на които придават новаторски вид чрез богатото си въображение и кулинарен талант. В сравнение с българската кухня, в нея лютите подправки са по-застъпени, същото важи и за месото и за млечните продукти като извара, каймак, сирена. В Сърбия месото заема около 80% от чинията, останалото пространство е отредено на гарнитурата, която е най- често от пържени картофи и пресни зеленчуци. В миналото сърбите са имали само обяд и вечеря, както в манастирите. В едно от писанията си Никола Тесла казва, че „естественият човек трябва да се храни два пъти на ден“. Сърбите започнали да закусват през втората половина на 19-ти век.
Дневният хранителен режим не се отличава коренно от традиционния на Стария континент. На закуска обикновено се сервира бюрек (баница от турски), придружаван с кисело мляко. Обядът е основното ядене през деня и нормално включва супа, салата, основно ястие и десерт.
Сръбската кухня има чудесни гъсти, леко подкиселени супи, наричани чорби; приготвят се от бобови растения, кисело мляко, домати или от риба и зеленчуци. Сред многобройните течни храни особено любими са бобената чорба и рибената. Първата се нарича пасуљ чорба и ако у нас това е популярно ястие за постните трапези, то в Сърбия тя няма как да мине без присъствието на някакъв колбас, например наденица. Като се добавят сланина и месо, чорбата се превръща в пасуљ по војнишки.
Особено внимание трябва да се обърне и на рибената чорба. За нейната популярност донякъде е допринесла и известната рок група “Рибља Чорба”. Ястието се приготвя от няколко вида риба, като се добавят ориз, картофи и различни зеленчуци. В районите по река Дунав и Сава към супата се прибавят домати или лечо – унгарски сос от задушени домати, лук и чушки. Поднася се в котле, под което има спиртник за поддържане на топлината. Основните ястия почти неизменно идват от емблематичната сръбска скара.
Сръбските кебапчета обикновено се приготвят от свинско и говеждо месо, но често в тях се включва и агнешкото. В минималната порция са 5 броя, а за нормална се смята двойно по-голямата.
Според сърбите едно описание на сръбската кухня е бегло без да се даде заслужено място на „царицата в короната” -плескавицата. Нейният дворец се намира в Лесковац и е с доста огнен характер. Чесънът, лукът и лютите чушки са задължителни в сочните едрички кюфтета, увенчани с корона от каймак.
Лесковашката скара, позната още като Сръбска скара или Лесковачка скара, е типично сръбски начин на приготвяне на печени ястия на скара от смляно месо, с леко лютив вкус. Характерна е за района на Поморавието и по-специално на град Лесковац, от където идва и названието и.
В миналото, когато все още е нямало машини за смилане на месо, каймата за лесковашката скара се е кълцала на ръка. Традиционалистите-готвачи все още предпочитат този начин на обработка на месото, тъй като при него ястията стават по- сочни и трудно прегарят.
Има и други варианти на лесковашката плескавица- шарската, напълнена с кашкавал, а в хайдушката освен телешко месо има и пушено свинско.
Ако изпечено месо е възможно да оцелее до следващия ден, тогава то се използва за приготвянето на мукалица. Това е една разнообразна група от ястия с много сос и с две задължителни съставки – месо и чушки. Подобни са на нашите яхнии и може да се приготвят и с прясно месо – свинско, пилешко, говеждо, каквото имате под ръка.
По-популярни десерти са техните колачи, което съвсем спокойно може да се преведе като сладкиши или торти. Повечето от тях са директни заемки от класически унгарски и австрийски десерти – добуш, сахер, щрудел и често в тях присъстват под една или друга форма плодове. Това е явен резултат от силното въздействие на централно- европейските държави върху сръбския гастрономичен вкус.
Кухнята на Сърбия предлага още много изкушения, които съответстват на веселия и склонен към трапезни забавления нрав на западните ни съседи.
