Маршрутите за подправки (SPICE ROUTES), известни също като Морски копринени пътища или пътят на коприната (SILK ROAD), са името, дадено на мрежата от морски маршрути, които свързват Изтока със Запада. Те се простират от западния бряг на Япония, през островите Индонезия, около Индия до земите на Близкия изток – и от там, през Средиземно море до Европа. Той е с разстояние от над 15 000 километра и дори и днес не е лесно пътуването по него. От най-ранната ни история хората са пътували по маршрутите за подправки. Първоначално те се впускали само на кратки разстояния от пристанищата си, но през вековете корабите им плавали все по-нататък и по-надалеч по морета и океани. Те всички бяха измъчвани от коварни морета и евентуално враждебно приемане при пристигането им в непозната земя. Тези пътувания не бяха предприети само в приключенския дух – движещата сила зад тях беше търговията. Маршрутите за подправки бяха и все още са преди всичко търговски пътища. От древни времена търговията има важна роля в човешкия живот. Когато купуваме нещо, което търгуваме, разменяме един елемент (обикновено пари) за друг. Въпреки това, нашата покупка е последната връзка в дълга верига от купувачи и продавачи: от доставчика на суровини, до производителя, до търговеца на едро, до магазина – и ако стоките, които купуваме идват от чужбина, може да има и други етапи между тях.
Пътуването на стоките между всички тези точки по света и връзки във веригата е това, което се нарича търговски път. В случая с маршрутите за подправки връзките се формират от търговци, които купуват и продават стоки от пристанище до пристанище. Основните и най-доходоносни стоки за всички времена, с които търгуваха, бяха подправките, които дават името на маршрутите. Още през 2000 г. пр. Хр., Подправки като канела от Шри Ланка и Касия от Китай намериха пътя си по маршрутите на подправки към Близкия изток. Бяха разменени и други стоки – товари от слонова кост, коприна, порцелан, метали и ослепителни скъпоценни камъни донесоха големи печалби на търговците, които бяха готови да рискуват в опасните морски пътувания. Но ценните стоки не бяха единствените обмени между търговците. Може би по-важно е обменът на знания: познаване на новите народи и техните религии, езици, обичаи, експертиза, художествени и научни умения. Пристанищата по морските копринени пътища (Spice Routes) са действали като чудотворни саксии за разтваряне и израстването на идеи и информация. С всеки кораб, който се качваше с товар на ценности на борда, свежи знания бяха пренесени по моретата до следващото пристанище на кораба.
Днес може да изглежда странно, че търсенето на подправки е основната причина за такава мащабна търговия на такива дълги разстояния. Вероятно вече се смята за тях че са просто като ароматизатор за храната. И все пак, думата „подправка“ идва от латинския език, което означава елемент от специална стойност, в сравнение с обикновените търговски предмети. Пътуването на тези дълги разстояния става разбираемо, ако се вземе предвид фактът, че много от важните подправки са имали ритуални, целебни и медицински ценности и могат да растат само в тропическия Изток, от Южен Китай до Индонезия, както и в Южна Индия и Шри Ланка. По-специално, те растат в Молукките или, както са по-известни, островите Спайс. Това са вериги от планински острови, разположени в Тихия океан между Сулавеси (Celebes) и Нова Гвинея. Оттук идват ароматните подправки от карамфил и индийско орехче, които не растат никъде другаде по света. За да достигнат до пазарите на подправки, намерени в Азия и Европа, подправките трябваше да бъдат транспортирани хиляди километри над моретата.
Човек никога не може да открие как хората са опознали и ценят тези подправки, които са станали толкова далеч. Тъй като търговските връзки от Индонезия преминаха през Южна и Централна Азия, те се срещнаха с връзки, които се разпространиха от Близкия изток и севера. Бяха разменени стоки и търговците ще се върнат в родината си, носейки красиво ароматизирани, екзотични подправки. Може би именно тяхната странност и рядкост доведоха до приписването на големите им лечебни и духовни ценности. От древни времена до днес подправки са били изгаряни, като тамян в религиозни церемонии, пречистващи въздуха и пренасящи молитвите на хората към небето към Бога. Те също бяха добавени към лечебни мехлеми и към отвари, напоени като противоотрови за отрови. За да скрият многото домашни миризми, хората ежедневно изгаряха подправки в домовете си. Те са били използвани като съставки за готвене много по-рано – не само за добавяне на вкус, но и за приготвяне на храната, която често е далеч от прясна, вкусна, особено в горещия климат и при липса на охлаждаща техника.
Около тези екзотични вещества бяха изтъкани митове и легенди. Те бяха свързани със странни зверове като феникса, гигантските орли, змии и дракони. През пети век пр.н.е., гръцкият историк Херодот пише, че касията от подправки нараства в езеро, „заразено от крилати същества като прилепи, които крещяха тревожно и били много опияняващи“. Някои от тези истории вероятно са създадени от търговците, които, желаейки да защитят печалбите си, се опитаха да скрият и източниците на подправките.
Печалбите от подправки бяха значителни. Те бяха малки и изсушени и следователно могат лесно да се транспортират. Богатството на търговията с подправки донесе голяма власт и влияние и през вековете се водеха кървави битки, за да се получи контрол над него и по маршрутите, по които се провеждаше.
Зърнени и мляни
За сладкарството
