Разпространение.
Култивира се из цялата страна. Отечеството му е Южна Америка.
Описание.
Едногодишно тревисто растение със силно раз-
клонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйце-
видно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели
или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна
сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка,
флагче и крилца. Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели
или другояче обагрени бъбрековидни семена.
Използуваема част.
Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване през юли-септември.
Събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав.
Съдържат инсулиноподобното вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, холинитиптофан, белтъчни вещество, силициева киселина, танини, витамин С, около 40% хемицелулоза и др.
Лечебно действие И приложение.
Бобовите чушки понижават количеството на захарта в кръвта, действуват пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища (със задръжка на урината), при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно- съдови заболявания възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, – при повишено кръвно налягане в началния стадий.
В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.
Начин на употреба.
3 супени лъжици ситно нарязани
бобове се варят 10 мин. в 0,5 л вода.
Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Зърнени и мляни
За сладкарството
Зърнени и мляни
