Разпространение.
Из цялата страна в смесените широколистни гори и по влажните крайречни низини.
Описание.
Разклонено, високо до 30 м дърво. Листата са двойне или тройно назъбени, несиметрични, отгоре голи, гладки или грапави, отдолу по-силно или по-слабо окосмени.
Съцветията се развиват преди листата през март-април във вид на кичури.
Цветовете са двуполови, със зеленикав 4-5-делен околоцветник, 4-5 тичинки и един плодник.
Плодът е орехче, по ръба с ципеста крилатка.
Използуваема част.
Кората на младите клонки, която се бели напролет преди да започне сокодвижението.
Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°C. Допустима влажност 12%.
Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав.
Дъбилни вещества и неуточнени съставки. В листата е намерен бариев сулфат.
Лечебно действие И приложение.
Притежава противодиарично, запичащо и кръвоспиращо действие.
Прилага се за лечение на диария, кръвотечение, трипер, маточни кръвотечения и др.
Външно за тампони при възпаление на пикочния мехур (цистит) и възпаление Ha матката (метрит).
Българската народна медицина препоръчва отвара от кората на бряста при кожни изриви, скрофули, болки в стомаха и червата и др.
Външно за компреси при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи против циреи и др.
Начин на употреба.
1 супена лъжица наситнени кори се варят 10 мин. в 0,5 л вода.
Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Зърнени и мляни
За сладкарството
