Лазаровден е един от най- усмихнатите цветните и жизнерадостни празници в българската православна църква и българският народен народен календар.
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица.
Според Библията, на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Отива до пещерата в която е погребано тялото, заставайки пред входа й, и извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.
Според българската традиция, Лазаровден е празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим и да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота и се празнува преди цветница. Сред народните ни обичай три обредни ритуала са свързани с лазаровият ден – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството към любовта, задомяването и раждането на ново семейство.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Трапезата трябва да е отрупана с най-разнообразни празнични блюда. На Лазаров ден се пекат обредни хлябове – лазарските “плитки”. В миналото обредните хлябове са се замесвали с квас, а в днешно време кваса е заменен от маята. На този ден, както и на цветница е позволено да се консумира риба. Останалата част от трапезата е характерно да бъдат постни: постна баница, гозби със спанак, коприва, лапад, зелените салати, сладките фурми и вареното жито, което се раздава в памет на покойниците.
Весел празник и честито на именниците!