Дрян – С кръвоспиращ и запичащ ефект

Разпространява се по сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м надморска височина.

Дрянът е ниско дърво или храст с кафенозеленикави клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Цъфти през февруари-март.

Използуваемата част на дряна са плодовете, брани след пълното им узряване (когато станат червени), през август-октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при температура до 70°C. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустимата влажност е 13%. Опаковат се в торби. Пазят се в сухо и проветриво помещение.

Химичният състав на дрянът е от гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К и др.

Лечебното действие и приложение на изсушените дренки е да действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др.

В Българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха и червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки – при блатна треска и за жабурене при болки във венците.

Начинът на употреба е следният: 50 г дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използва за жабурене.