Никозия – единствената столица на две държави

Никозия е единствената столица на две държави в света – Северен Кипър и Република Кипър. В центъра на града са изградени ГКПП, през които се минава с международен паспорт

Допреди няколко години Кипър беше предимно дестинация за работа, много българи хващаха куфара и отлитаха, за да търсят по-добра възможност. В последните години средиземноморският остров се превърна в магнит за родните пътешественици и сънародниците, търсещи перфектната почивка.

Когато чуем Кипър си представяме екзотика, палми, синьо море, прясна риба и морски дарове… Ако пренасочим вниманието си с едва 50 километра от брега на Средиземно море, може да се озовем в столицата Никозия, където единствено палмите ни напомнят за острова.

Никозия е единственият град в света, който е столица на две държави, въпреки че втората не е призната. Става въпрос за Северен Кипър, превзет и пазен от турците. Военните, поставили пръст върху калашниците, освен територия пазят и културата, начина на живот и различната атмосфера. Това е столица, която прекрасно описва казаното от Хемингуей, че всичко, което е далече от морето, е провинция. 

 В Никозия ме отведе любопитството. Бях чел и слушал, че отвъд границата  попадаш в различен свят. Исках да видя тази разлика, разделяна от заредени автомати. 

Пътувах от Ларнака към Никозия с автобус и по план трябваше да прекарам едва няколко часа. Оказа се, че времето е напълно достатъчно, за да си направя изводи. 

В автобуса, който беше пълен, видимите европейци бяхме около петима, а всички останали бяха араби, чернокожи и индийци. Когато слязохме на т.н. автогара, която представлява дълга спирка с няколко сектора, картинката беше още по-шокираща и най-нормалното беше да се питаме дали сме в столица на държава, която е член на Европейския съюз. Целият район около автогарата беше “превзет” от чернокожи и индийци, разделени на малки групички. 

Дори свикнахме с мисълта, че можем да бъдем нападнати и ограбени във всеки един момент и  просто тръпнем в очакване. За миг си спомних как изглеждаше центърът на София преди няколко години, когато беше масовата атака на мигранти. Но в Никозия обстановката наистина си е плашеща. Да, не трябва да пропускаме факта, че Кипър е по-близо до Близкия изток и Африка, отколкото до Европа, но тези хора не приличат на туристи. 

Все пак продължихме към стария град и пропускателния пункт, за да влезем в турската част. Уличките са оживени, навсякъде по кафенетата са насядали хора, забелязах, че има магазини на почти всички световни брандове. Няма как да не се отбележи, че в Никозия не държат особено много на чистотата.

Докато се разхождахме попаднахме на граничния пункт. Дадохме си паспортите на гръцките граничари, после и на турските и след минута вече бяхме заобиколени от сергии, предлагащи всевъзможни неща, предимно дрехи.