Черен оман корен – Зарасличе – 60 гр.

Описание: Многогодишно тревисто растение, достигащо на височина от 50 до 100 см. Коренището е късо, черно, с дълги, разклонени корени, отвън тъмнокафяви до почти черни, а вътре белезникави. Стъблото е изправено, в горната част разклонено, ръбесто, отчасти крилато от низбягващи листа. Листата са последователни, 10 до 15 см дълги; приосновните и долните стъблени листа са продълговато яйцевидни, дълго заострени, в основата стеснени в крилата дръжка, горните са по-дребни, ланцентни, приседнали и низбягващи по цялата дължина на междувъзлията. Цветовете са събрани в спирално завити съцветия. Венчето е тръбесто звънчевидно, на върха петделно, при разцъфтяване виолетово до пурпурночервено, по-късно преминава в свеглосиньо. Тичинките са 5, прикрепени за венечната тръбица. Плодът при узряване се разпада на 4 черни, гладки, лъскави орехчета. Цъфти от май до юли.

Разпространение: Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бурен край огради и пътеки из низините и предпланините на цяла България.

Употребяема част: Използват се корените (Radix Symphyti), събрани в края на лятото и през есента.

Химичен състав: Корените съдържат 0,8-1% алантоин – вещество, което стимулира регенерацията на тъканите. Установени са пиролизидиновите алкалоиди симфитин, ехинатин и лазиокарпин. Съдържат се също 10- 15% слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, аспарагин, фенолни киселини, тритерпени и следи от етерично масло.

Действие: Успокоява заздравяването на бавно зарастващи и гнойни рани, костни счупвания.

Приложение:

– за улесняване заздравяването на рани, костни счупвания и др.

– улеснява епителизирането на повърхностни гнойни рани, на язви, устна лиганица и венци

– при диария, кашлица, кървене от носа, червата, продължителна менструация

– да се използва внимателно, защото при силно действие може да доведе до повръщане, гадене, световъртеж и отпадналост!

Начин на употреба: Сварените на каша корени се прилагат под формата на лапи при трудно заздравяващи рани, циреи и др. За гаргара и при язвена болест се използува запарка от 10 г корени на 250 см3 вода, която се изпива за един ден. Растението се прилага и в пресен вид (настъргани корени) при изгаряния, рагади на гърдата у кърмачки и други наранявания, при които бързо се успокоява болката на нараненото място.