Разпространение.
По буренливите места и край пътищата из цялата страна.
Описание.
Едно- или две- до многогодишно, лепкаво и неприят- но миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли.
Приосновните са с дълги дръжки и розетковидно разположени, увяхващи през време на цъфтежа. Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото.
Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения.
Те са с високо гърневидна при отвора 5-делна чашка и фуниевидно, леко неправилно 5-листно нечисто жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни гра- пави семена.
Използуваема част. Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа юни-септември. Откъснатите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове, защото, държани в чували или на дебели пластове, те бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка.
Запазват се на сухо и проветриво място.
След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!
Химичен състав.
Алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; Восъкообразно вещество, смолисто вещество и др.
Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.
Лечебно действие И приложение.
Билкатапритежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предна секрецията на слюнчените, стомашните извиква намаление и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревматизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др.
Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използува за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение.
Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина при задух с астматичен или възпалителен произход.
Начинн на употреба.
1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по
1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Да се употребява под лекарски контрол!
Растението e силно отровно!

Чесън на прах 50g
Канела кори Цейлонска 50g
Киноа червена 250g
Ким зърна 50g
Червен пипер сладък La Pastora min. 120 ASTA 50g
Черен пипер млян супер качество 50g
