До Япония и назад – За аромата на японската кухня ,дисциплината ,нравите и още нещо……..

Дълго блянувания момент настъпи ! Получих имейл от брат си ,че ми е резервирал билет , за да го посетя в страната на изгряващото слънце – Япония .Не успях да видя изгрева  , но всичко друго до което се докоснах в тази страна остави диря в съзнанието ми .

Но да започна с Европа, защото пътя до този остров е не по-малко вълнуващ и дълъг.Полета ми имаше връзка в Германия на летище Франкфурт , най-голямото на нашия континент. Големия седем часов престой на порта прекарах в разходка по фришоповете ,леко хапване и разсънващи дози кафета с обичайната цигара , която човек може да запали само на определените за това места , стъклени кабинки с плотове и пепелници ,всяка снабдена с вентилационна система .В тях чуваш речи на различни езици , най-вероятно съобщаващи за временните престои на пътниците , а усмивките на лицата подсказваха ,че човека е добре и всичко с пътешествието върви по план .Не усетих кога се изнизаха дългите часове потънала в редовете на една книга . И ето ,че  дойде времето да се кача на огромния самолет ,който ще ме отведе на срещата с моя брат ,който не бях виждала от пет години .Спомена ми за раздялата с него преди да отпътува за далечната държава постоянно излизаше пред очите ми , които се насълзяваха от радост ,че скоро в съзнанието ми ще заживеят нови картини – на нашата среща !

По време на полета бях обгрижвана от любезния персонал на самолета поднасящ на пасажерите напитки , храна и снаксове .На всяка седалка имаше монитор , oт който можеш да си избираш с какво да запълниш времето : филми или музика , или любимото ми „еършоу” – да следиш траекторията , която изминава самолета с информация  на каква височина е , колко градуса е извън планера и на какво разстояние е в момента от крайната точка.Вълнуващо е да виждаш как слънцето изгряло в началото на полета над Европа , залязва още преди да си стигнал другия” край” на земното кълбо .Сянката на нощта застилаше нашия континент , а слънцето озаряваше японския остров .

 Екрана показваше ,че наближаваме летището в Нагоя , изпълвах се с вълнение и емоции , и въпроси дали брат ми ще е там (беше ме предупредил ,че ако не ме чака или има задръстване по магистралата  , или колата му се е счупила , или „просто е хвърлил топа ” , типично за неговия хумор) .Дали се бе променил с времето , дали аз ще му се видя остаряла ,наедряла , и какво ли друго не ми минаваше през главата .

Кацнахме , отправям се към мястото за взимане на багажа , включвам телефона …. нямам 

роуминг , ужас , ами сега , ако батко не е там …. ?!Една от инструкциите му бе да взема такси до хотела ,за който резервацията бе в мен (изискване на японските гранични служби) и за миг се успокоих .Но спокойствието ми не трая дълго , човека с униформа след паспортното гише реши да ми рови в багажа … „ Е защо точно аз , с какво му се видях съмнителна , другите как минаха без проблем …?!?! „Единственото ми притеснение бе ,че носех „Горнооряховски суджук „ , специална доставка за един от учителите на брат ми , а месните продукти са забранени във вноса с багаж. Униформения ми зададе няколко въпроса на развален английски , аз отговорих плахо на още по-развален бритиш и ровичкането започна .Хващайки полу разтопения кашкавал човека остана крайно изненадан ,че това е сирене .Сладките продукти не му направиха впечатление и опипвайки чантите наближаваше тази с меснатия продукт , побързах да го изпреваря, сграбчих торбата с думите „sweet , sweet ” и я прехвърлих назад. Полицая затвори разхвърляния ми куфар и ме измести напред да си го оправям.Натъпках всичко набързо и се запътих към вратата , която отваряйки се откриваше лицата на хора чакащи с ококорени очи да зърнат очаквания от тях човек. 

Ето ,че и аз отворих тежката порта , в първия момент виждах само лица с „дръпнати” очи , чух името си , обърнах се на ляво и батко беше там , с усмивка на лице мяташе с ръка . Вече не виждах други лица ,виждах само неговото , същото като преди пет години , без промяна , нито по-едро ,нито по-слабо .”Избухнах „ … не виждах нищо… порой сълзи замъгляваха погледа ми , а хлиповете , които опитвах да  укротя бучаха в ушите ми. 

Кратко съвземане …. Наредихме се в редиците на изнизващия се народ от летището .Бях шумна

(типично по нашенски) , крачех бързо говорейки развълнувана на висок тон , а братлето с леко притеснени очи ,а под тях голяма усмивка само повтаряше : „По – тихо , по – тихо !”

Бях стъпала на японска земя , навлизах в Нагоя , ръмеше дъжд , за който не знаех до момента ,че е жадуван от японците повече от слънцето .

Пътувахме с  колата към хотела в който трябваше да се настаня .По радиото звучаха песни на японски език ,  ,които на моменти се сливаха с изреченията на брат ми , които бяха смесица от три езика .Започваха на български , следваше английска дума ,а завършваха с японски звуци.

Горкия , не бе разговарял на  родния ни език от години .

Излизаме от главния път и се шмугваме в тясна уличка , каквито се оказаха всички останали произлизащи от булевардите.Спряхме пред хотел- Lion , набързо се настанявам , не повече от

7-8 мин. да ми е отнело , връщаме се към колата и хоп … глоба затисната с чистачката на стъклото.

На бързо ми се разясни , че нямаш право да спираш по улиците , а само на паркинги , на които разбира се се  заплаща , всеки с различна тарифа .Още в първите минути престой в Япония усетих , че съм на място ,където всичко е подредено , където няма хаос и всичко това в удобство на човека … или държавата ,който както го разбира  .

Слънцето проби облаците  , за минути дрехите залепнаха по тялото ми , това беше едната неприятна част от престоя ми в Нагоя ,  влага , въздуха не помръдваше .Направи ми впечатление ,че по улиците  „изникнаха” повече чадъри , от колкото докато валеше дъжд.Оказа се ,че жълтите хора  не обичат да „загарят ”кожата си , дори ходеха облечени с блузи с дълги ръкави , предпазвайки я от силното слънце.Тъй като брат ми започнал да привиква към техните привички беше екипиран с шапка ,а в колата си имаше и чадър.

Той беше направил малък график за дните къде да ме заведе и  след като бе сметнал ,че ще съм изморена от дългия път ,първият ден бе плануван за шляене по магазините в един мол и базара.

Молът , беше нещо огромно , с десетки изходи и входове , лъскаво и чисто .Решихме да хапнем за обяд ,отидохме на етаж само с ресторанти и заведения за бързо хранене .Дълго време се въртяхме пред витрините , които бяха много интересни.Във всяка една беше изложено цялото  меню предлагано зад стените й.Тъкмо да попитам как е възможно и забелязах ,че ястията бяха от пластмаса, но така лъскави и апетитни ,като истински .А пред заведенията наредени пейки или столове , на които да поседнат чакащи посетители за освобождаването на места . 

Влязохме в едно бистро , оставих малко време на брата да избере гозбите и гладна взех да мятам ръка към сервитьорката .”Чакай , не тека ”спря ме той , и натисна един бутон поставен на масата. Жената долетя на мига .Аха , ясно , дори и в това удоволствие да си поръчваш в заведение беше обвързано с електроника , както и влизането , и излизането от магазините и заведенията , съпроводено със звуков сигнал или включването на електронен глас , който те приветства с „Добре дошъл” и „Заповядайте отново”!

Поръчката не се забави много , докато я сервират бяхме напоени със студена вода , която всъщност ти се поднася навсякъде още със сядането (заради онази влага ,която споменах).

Поръчката :  пред всеки се сервира поднос , на който са подредени основното ястие ,което си поръчал , купа с ориз , купички с подправки и пикантни сосчета , и пакетче с прибори , в случай, че си неопитен с клечките (като мен ).

Супата , която хапваше братлето с удоволствие се състоеше от бистър бульон , малко спагетки и плуващи листа от нещо си …. Не бях очарована нито от вида й , нито от вкуса й … Защо ли я опитах !?!?!!

Тук е мястото да отбележа ,че въпросните нудъли  се засмукват шумно , което било знак ,че харесваш храната . Та ,ако попаднете в тези ресторанти не се учудвайте на шума около вас ,той е знак на задоволство !

За друга моя изненада се оказа ,че не се плаща на сервитьора , а на излизане от заведенията на  касиер. С усмивка те изпраща и с дълбок поклон те кани отново да посетиш заведението .

А, докато съм на тема храна да спомена ,че  тя бе второто неприятно нещо за мен и с това преключват „забележките ми ”.  И по точно миризмата от приготвянето й , която се носеше навсякъде , споделих го на брат ми ,а той каза ,че тук е чул израза : „Докато слизаш от самолета на летището, вече усещаш миризмата на храната в Япония ”.

Но тъй като аз не съм чревоугодник , нито любителка на шопинга ,  а жадна за забележителности , наруших плана за деня и се запътихме към  Замъка на Нагоя .

 Парковата площ около двореца бе огромна , разбира се не може да не ми направи впечатление чистотата , та тя бе навсякъде .На много места имаше табели , че е забранено пушенето , и кошчета за разделно изхвърляне на отпадъци …да,да ,дори в парка !

Огромни дървета и красиви тревни площи обграждаха високите каменни стени на замъка . Негов талисман  са златни делфини с тигрови глави „ Киншачи „ , които са поставени на покрива , пазещи го от пожари, които в миналото са унищожили сградата.Отвътре двореца е модернизиран , има асансьор и две стълбища , едно за изкачване , едно за слизане .На седемте етажа е изложена експозиция , която разкрива бита на японския народ в миналото ,оръжейните атрибути на войните , дори е представена сцена с движещи се фигури как са местени огромните камъни при строежа на замъка , в която всеки може да се пробва дали би издържал на тежкия труд полаган от „малките” японци. 

Полюбувахме се на гледката откриваща се от последния етаж, напазарувахме  сувенири и сладкиши с логото на двореца, и се запътихме към най-големия базар Осу Канон , който всъщност носи името на храма Oosu kannon ( красива дървена сграда с типичните покривни извивки за японската архитектура ,а окрасата на фасадите бе от хартиени фенери ) намиращ се след изходите му.Аз го наричам „японската капалъ черши „  поради приликата в разположението на стотиците магазинчета в ръкави произлизащи от една главна алея .Но тук на места през тунелите преминаваха малки улици , по които се движеха  коли . Храна,дрехи ,сувенири , всичко за което може да се сети човек тук може да бъде открито.Повечето напористи продавачи те подканват да посетиш магазинчето му с весели викове , които аз не разбирах , но усмивката на лицата им издаваха удоволствието с което го правеха .В навалицата се сблъсках с толкова интересни модни тенденции в облеклото на японската младеж ,че дори се стъписвах на моменти.Толкова шантави , толкова цветни , толкова раздърпани , дрехи ,коси ,обувки ,не вярвах на очите си . Момичетата използват супер много грим ,често срещах носещи дълги прави перуки , обувки с огромни платформи , наподобяващи „кисс” влечение , дълги чорапи минаващи над коляното ,а отгоре минижуп . За още по-голямо мое учудване се оказа ,че момчетата са не по-малко освободени в облеклото си . През вечерната ни разходка попадах на все повече такава младеж , дълги тупирани коси , тесни къси сакенца , шарени бермуди натъпкани в кецове . В първите моменти не можех да разпозная ,че са момчета , в последствие поглеждах към обувките или гръдната област ,които издаваха пола  !

Не по-малко интересни за мен бяха и жените облечени в кимона или супер елегантни рокли , строени под светещите реклами на хотели и игрални зали . Тъй като беше петък вечер , а имало традиция за фирмени почерпки в края на работната седмица , улиците бяха много уживени , а гореспоменатите дами биват наемани за компания през вечерта . Компаньонките придружават господата в заведенията ,след което всеки поема по пътя си удовлетворен от забавата (без консумация 😉 )

Нощната ни разходка завърши с пълен оборот на виенско колело Съншайн Сакае

(Sunshine Sakae) ,  което се движеше супер бавно ,за да имаш достатъчно време да запечаташ всяка светлина от заобикалящия те град. Колелото бе срещу сграда на няколко етажа с кареоке бар.

Кареокето се оказа  най-модерното забавление за японците в момента .Можеш да си наемеш помещение с екран ,маса ,сепаре , да си поръчвам ядене и пиене , и да си пееш сам или с любимата компания на воля с часове !Та докато ние се въртяхме в кръг зад прозорците на отсрещната сграда купона течеше под пара  ! Имахме желание с братлето да посетим такъв клуб ,но така и не остана време, престоя ми беше твърде кратък , а разстоянията между обектите от списака на моя гид големи , но така поне ще има какво да видя и следващия път 😉 !

Утрото на втория ми японски ден бе слънчево и приятно . Рядко закусвам ,но реших да опитам тамошната закуска .Стигайки до ресторантчето на хотела ме посрещна усмихнат човек , на който дадох талончето си за сутрешната блок трапеза .Всички по масите бяха от жълтата раса и си хапваха от закуската ,която според мен си бе същото ,което ядох за обяд и за вечеря . Огледах се за нещо като хляб …олеее, имаше кроасанчета  и питчици , значи ще похапна . Но засилвайки се към кутиите им ,посрещача ми ме поведе към тях с израза „не,не ,не „ сочейки всяка от тях .За момент се стъписах , как така ”не”, какво ще закуся … усетих се ,че братлето спомена за израза

 „не „ , значещ „да”,”съгласие’,”одобрение’ и аз се усмихнах  !

Ободрих се с чаша кафе и напуснах хотела готова за нови срещи със странната за мен държава. Застанах на тротоара и зачаках транспорта си. Беше толкова тихо и спокойно ,явно и там през уикендите народа се отдава на дълъг сутрешен сън .Покрай мен мина възрастен японец с кимоно, обут с дървени чехли , които тракаха по асфалта. Той се отдалечаваше ,тропота им заглъхваше , но все още го чувам ,когато тази сцена излезе в съзнанието ми и ме пренася на ъгъла на малката уличка. 

Спътникът ми дойде ,натовари ме в колата и се запътихме към любимия му град Оказаки , където той живя и учи за първи път в Япония . По пътя минахме покрай огромни плантации с 

ориз , а в далечините се виждаха високо издигнати мрежи ,които обграждат обособени места за спортни детски игрища . 

Заведи ме до училището ,където две години изучавал така трудния за нас японски език, показа ми първото общежитие ,което е обитавал ,разказвайки ми за учителите и съучениците си, първото му работно място в суши ресторант , и видимо всичко това му навяваше приятни спомени .

 Ще съкратя описанието на посетените магазини в градчето ,но няма да пропусна интересния за мен факт ,че и там има т.нар. магазини „Левчета” , но вслучая „йенка ”   , и че в помещенията 1/3 от площта им е заета от щандове с всевъзможни дребни лъскави и цветни лепенки ,с които младежите  украсяват своите телефони,лаптопи и други аксесоари .

А в един хранителен магазин останах приятно изненадана на голямото количество БЪЛГАРСКО КИСЕЛО МЛЯКО , на което направих такава фотосесия  , че дори един японски гражданин казал до мен : „Явно не сме виждали кисело мляко ” (превод: Николайчо)!

Отправихме се към замъка на Оказаки (Okazaki Castle) ,обявен е за един от 100-те най-красиви замъци в Япония.  Зад стените му могат да се разгледат експонати от местната бойна култура .

Двореца е скрит сред дървета в огромен парков комплекс с много паметници ,храмове ,цветни лехи, където  могат да се разгледат множество статуи : на самураи , дракони , символи на властта и духовната култура на японския народ, които изникваха зад всеки храст .Силно впечатление в мен остави пеещия часовник в една от градините на комплекса,от който на всеки кръгъл час  излиза кукла ,която пее и танцува. . Имах късмета да съм там точно в един такъв момент,музикалния съпровод  се смеси с ужасното силно жужене на огромни пет сантиметрови мухи ,които живеят по дърветата наоколо , но това не помрачи впечатленията ми от изкуството съхранено години наред.

Всичките тези красоти се намират зад реката Яхаги, която заобикаля дворцовите градини .

Над Yahagi по празници се осъществяват звездни шоута с много фоерверки и заря . Минавайки по моста й под нас се струпаха много и огромни риби , които се държаха като домашни любимци.

Показваха глави над водата с големи очи и широко отворени уста чакаха да пуснем нещо да похапнат . Интересното е ,че тук никой не ги лови ,те са свещени твари за японците. 

Връщайки се в днешното битие посетихме най-високата гара в Япония (ако не се лъжа и в света) намираща се в Нагоя . Петдесет и пет етажната сграда (състояща се от две кули близнаци) се извисяваше над града с преплитаща се мощ и грация .На първия етаж се сблъскахме с хората отправящи се към мястото си на среща за посрещане на съботната вечер , в центъра му има огромен часовник ,под който обикновено се събират компаниите . На последния етаж на огромната сграда се помещават скъпарски ресторанти и барове изпълнени с костюмирани граждани .

Решихме ,че не сме за там и слязохме на петнайстия етаж, от който се разкриваше отново страхотна гледка на нощния град осветен с неонови светлини . Трудно успяхме да си намерим място в японските ресторанти поради голямата посещаемост от хора и решихме да похапнем на една открита пицария малко по –на ниско (на 13-тия етаж)и в същото време да наблюдаваме на спокойствие блещукащите светлини. Настанихме се на терасата , не мога да не спомена ,че бях супер доволна от факта ,че ще хапна нормална храна , а още по ощастливена бях от усещането на полъха на вятър , за който така бях зажадняла . Не мога да пропусна и момента с пушенето (тази „болна”тема за нашата страна) , дори и на открито по масите не се пушеше , единия ъгъл от терасата беше обособен за тази цел.

Изкарахме страхотна вечер ,вкусна храна ,студена бира , вятър в косите ни , градът свети в очите ни …. 

Третия ден и последен от моя престой в далечната страна бе изпълнен с красиви гледки и адреналин .

Първата половина от деня отделихме на аквариума на Нагоя( Port of Nagoya Public aquarium) .

Заемащ огромна площ , изграден от няколко нива според вида на обитателите съобразено с темепературата на въздуха и светлината при  която живеят .Необходими са поне 2 часа свободно време за пълното му обхождане.А като включим шоуто на делфините , което може да се наблюдава отгоре на външния басейн или отдолу през стъклените му стени вградени в сградата на аквариума ще трябва да отделите поне още час.

Тук може да се видят стотици видове водни обитатели , от вкаменелости на техните предци ,през скелетни експозиции на огромни риби , до съвременните видове обагрени с невероятни цветове . Обстановката на родните им места така точно е пресъздадена ,че отнасят дори зрителя в дълбоките морски води.

Огромните аквариуми по коридорите на сградата привличат множеството туристи и на места трябваше да изчаквам по няколко минути ,за да запечатам на снимка живата палитра .

Като казах множество , се сетих за онези думи „ред и дисциплина ”.Въпреки голямата посещаемост нямаше блъсканици ,нямаше изнервени хора , пътеките между залите бяха разделени на две с колчета и въжета ,които никой не прекрачваше ,дори отсрещния коридор да бе празен.Дали някога и ние ще се научим да сме изпълнителни, усмихнати ,дружелюбни ?!!?!

Забавленията продължават и в зали за 3D  представяне на еволюцията на водните обитатели , магазинчета за сувенири , кафенета за отдих , а в близост до аквариума се издига сграда 

(не знам точно каква е), от чиито  връх може да се наблюдава района наоколо .

В „двора” на аквариума има акостирал кораб , на чиято палуба е кацнал военен въртолет , поредната атракция ,която предлага японската нация за своите туристи.

С напълнени очи от красивите гледки отпътувахме към последното за мен  преживяване в Япония, увеселителния парк Нагашима (Nagashima spa-land).Е това вече беше нещо наистина огромно ,като площ , като атракция , като преживяване ,както и да го погледнеш.Може би имаше хиляди коли на паркинга , за чието изнизване от него в девет вечерта на помощ са строени полицаи и регулировчици чак до близкия главен път .Отначало се зачудих защо толкова рано затваря парка,но на тръгване от там разбрах защо ! Но първо да влезем ,а после ще излезем отново.

В началото на ризортa  има басейн с пясък ,палми , цялостна композиция пренасяща те на някой екзотичен остров .

Навлизайки навътре вървяхме покрай огромна метална конструкция ,която представляваше подпорната част на „Червения дракон ”, най – високото ,най-скоростното ,най-дългото влакче , което съм виждала в живота си .Не се усмелих да ползвам „услугите му” , понеже неговия по-малък „брат” „Белия циклон ” ми „взе здравето”  .

Но преди да се повозим на него „загряхме” на гондолата “Viking”. Коства ми доста размисли дали да се кача ,след спомените ми от нашенските подобни конструкции , но след като видях , че е погрижено за безопасността на хората на доста по- високо ниво от тези в България   смелостта ми надделя.

С леко “омекнали” колена слизайки от лодката веднага се запътих за една напитка ,която да ме освежи . 

Стотици конструкции за забавления изпълваха огромния парк ,едни се въртяха с бясна скорост в кръг , други изпълняваха свободно падане, трети прелитаха над водни полета,къщички на ужасите  и какво ли още не, невъзможно е  да се опише всичко ,което може да се изпита на това място.

С нови сили се наредихме на огромната опашка от хора чакаща за щурото спускане с циклона .Брат ми се опита да ме убеди ,че ще е по-добре да се качим на Дракона , тъй като е метална конструкция,  не тръска и е по – лесно за „преживяване ” въпреки ,че гърбиците му се извисяват на двойно по – голяма височина , но аз не го послушах , оказа се и за добро и за не толкова  . 

Кратко описание на „Белия циклон” .

– Дървена конструкция ; 

– Височина – 42м ;

– Пропадане – 39м ;

– Дължина – 1700м ;

– Макс.скорост – 102 км/ч. ;

– Времетраене – 2мин. и 30сек. ;

Ако предварително бях запозната с горните „тиренца” сигурно нямаше да се осмеля да се повозя на циклона .

За две минути преживях нещо ,което аз не мога да опиша,само плетеницата от викове,смях ,страх , силно вкопчените ми ръце в дръжката и снимката запечатала ужаса на лицето ми могат да говорят за двете най- дълги минути в живота ми . Спирайки влакчето адреналина ми изби , разревах се . Всички опити на домакина ми да ме накара да се насладя на гледката от драконовата гърбица вече бяха безуспешни . Доброто в случая бе ,че височината ,която трябваше да преживея бе по-малка , но на желязната конструкция возенето сигурно щеше да е „по-меко”, тракащите колела по дървеното скеле издаваха ужасно силен шум ,а тръскането направо ти „откача „ главата . 

Укротих духа си в една лагерна количка на „Wild mouse ” и потърсихме място от където щяхме да наблюдаваме традиционната заря в събота вечер.

С много светлина , фоерверки ,радостни викове и топли емоции ме изпрати японския дух и

 култура .

Напускайки пределите на увеселителния парк се запътихме към возилото ни ,което бе на онзи паркинг ,който споменах преди .Охранителите вече бяха заели своите позиции и със светлинни палки насочваха изнизващите се коли.Докато чакахме своя ред се поизнервих и получих разрешение от брат си да запаля цигара .Превършвайки димящата отрова забелязахме как народа от съседните коли ме наблюдаваше къде ще я захвърля .Почувствах се гузна ,че не съм на нивото на тяхната култура …. изгасих цигарата в асфалта и я пребрах в колата .Успокоени ,надявам се и доволни моите „контрольори” се облегнаха на седалките си и отново вниманието им бе насочено към дългата редица коли.Над половин час ни отне да се качим на главния път. 

Тръгнахме в посока летището на Нагоя , за да се настаня в друг хотел Toyoko inn , който бе в непосредствена близост до вече за мен „изхода” на града .Рано сутринта трябваше да се кача на „желязната птица”,която щеше да ме отведе отново на родна земя.

Настъпи моето трето утро в Япония , то бе слънчево и приятно за разлика от моето настроение…отново трябваше да се сбогувам със скъпия си брат .

Наближаващия час на полета ме изнервяше ,защото знаех ,че мрежата от сълзи ще е отново в очите ми .

В последните минути от нашата среща  опитахме да сътворим план за следващата такава .

Въпреки че и двамата знаем ,че планът е наистина труден за изпълнение , взаимно се окуражавахме ,че ще е скоро .

Аз се успокоявах ,че периода до нея няма да е толкова болезнен като предишния ,тъй  като видях с очите си ,че той се чувства добре в чуждата държава ,че е подредил ежедневието си спрямо тамошния ритъм ,което по никакъв начин не застрашава неговите интереси , идеи и мечти.

….Сливах се с тълпата на заминаващите ,през две крачки се обръщах да зърна отново и отново лицето на братлето ми , то оставаше все по-надалеко и по-надалеко …..отново сълзи ,отново онзи бучащ шум в главата ми … не,не….кога ли ще го видя отново ,не  исках да го оставям пак …..но нямаше как.

Прекрачих  тежката врата ,тя се затвори зад гърба ми …напуснах Япония .

Часове в самолета мъката ми не стихваше , пуснах да изгледам един филм , за  да се утеша, свърши ….сълзи , пуснах втори…свърши …сълзи …

Усетих ,че притесних пътуващия до мен господин , какво ли си е мислел ?!?!

Исках да му обесня ,но нямах смелост да изпробвам англоговрорящите си възможности ,защото брат ми каза ,че жълтата раса много трудно се „оправяли” с английския език и като знам колко аз го владея си спестих един разговор ,който едва ли щеше да разясни ситуацията 

Пишейки тези редове  се ядосвам на себе си ,че си позволих да критикувам един бит , една култура , един свят ,който с нищо не се доближава до нашия ,но е красив по свой начин и бих се сляла с народа му отново ,бих хапнала от традиционната му кухня отново , бих дишала влажният му въздух отново , защото всяко кътче от света го заслужава ! 

Защото за една среща с любим човек си струва  да обърнеш гръб на ежедневните си навици и да се пренесеш в неговия свят !

Отново съм на летище Франкфурт с тричасов престой .Както по принцип ,първо тръгнах да открия гейта си ,а след това да диря от онези кабинки , в които човек се утешава с цигара в ръка.В случая, който ще разкажа ми беше от голяяяма полза. 

Прекосявайки коридорите на летището се разминах с висок господин с карирана ризка , разговарящ по телефона …..на български език .

След като се раздвижих напред-назад реших  да си пазя място на гейта и да наблюдавам кацащите и излитащи самолети . Мина час , господина говорещ български се настани на една седалка близо до мен .Отвори лаптопа си и „потъна” в него .Успокоих се , на правилното място съм !

Изтърколи се още един час , започвам да се настройвам за излитане , след още тридесет минути вече бях вперила поглед към вратата от която трябва да се покаже персонала пропускащ пътниците , а видимо това не се случваше.За миг се притесних , започнах да си задавам въпроси и и да се очудвам  защо няма много пътници на пейките пред нашия изход .Опитах се да се успокоя с мисълта ,че явно за България няма голям наплив от пътуващи ,а и нали „българина” беше на съседната седалка .Но опитите ми бяха напразни ,все пак до този момент вече трябваше да преминаваме от ръкава в самолета … минутите се прескачаха ,останаха само десет до излитането на моя самолет .

О,ето някой се показва на пропусквателния пункт ,един господин придружен от  чернокожа дама хапвайки си вкусно от една закуска .

Веднага се залепих на плота им и обясних за притесненията ,които започваха да бушуват в мен. Служителката взе билета ми ,започна да проверява нещо в монитора пред нея ,но с такова спокойствие , с максимално най-ниската скорост на заинтригуваност (или поне на мен така ми се стори,тъй като времето вече сериозно ме претискаше ).

„М,да!” – каза тя ,предъвквайки . „Вашия гейт е сменен , трябва да сте на изход 33 !”

„Какво”?! – втрещих се аз . „И сега ?!”

А тя с все същото спокойствие ми отвърна „RUN ” !

Хукнах , в първия момент не знаех в коя посока да гледам за светещо табло „gate 33” , но след секунда – две в спомените ми изникна точно тази зала , която бе зад един ъгъл в сградата , на която бях попаднала съвсем случайно докато три часа преди това търсех обозначеното място за пушачи .Устремих се право напред ,знаех къде да търся вече „моя”изход.

При предишния ми престой на летището забелязах няколко прилитащи пасажери между изходите и си виках на ум”Как може в последния момент да търсиш изхода си ”?.Сега аз тичах и между хилядите мисли преминаващи през главата ми ,една ми даде отговор : „Ето как !”

Когато стигнах въпросния ъгъл зад него се откри пълна зала с нашенци , въпреки че чувах българска реч от всички страни реших за всеки случей да попитам на пункта на правилното място ли съм все пак .

Да , вече съм точно където трябва ,а самолета ни има над тридесет  минути закъснение ,което ме спаси от развитие ,което не искам и да си представям  !

Огледах се , намерих свободно място , настаних се , усетих че гърлото ми е пресъхнало от галопа, който осъществих , но реших да не мърдам от „завоюваното” си място. Открих с поглед и въпросния човек , говорещ по телефона на нашенски , дааа… оказа се че съм се препознала в онзи другия ,с който се заблудих на предната „стоянка”.

Е , карай ,може би съм имала нужда от раздвижване на кръвта , важното е ,че вече бях на правилния път за България !