Описание: Вечнозелен малък полухраст (прил. 100), висок до 40 см, с изправено стъбло. Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени с тъмни точици. Цветовете са звънчевидни, белдорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди. Цъфти през първата половина на лятото.
Разпространение: Расте по каменливи поляни и из иглолистните гори на Централна и Западна Стара планина, Родопите, Рила и Витоша. Употребяема част. За лечебна цел се събират листата(Folia Vitis-idaea), които след изсушаване са овално елипсовидни, с подвит надолу ръб и с тъмни точици (жлези) по долната повърхност. Събират се преди или пo времe на цъфтенето, като се отрязва с нож или сърп облистената надземна част, суши се, след което се отделят листата чрез изчукване.
Химичен състав: Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцитрин, хиперозид, изокверцитрин и др., урзолова, хлорогенова и кафена киселина, витамин С. Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде, но са с по-ниско съдържание на арбутин.
Действие и приложение: Листата на червената боровинка се използуват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и протизовъзпалително средство.
Начин на употреба: Прилага се отвара от 3—4 чаени лъжички нарязани листа в 250 см3 вода, които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1 ден.
Георги –
Става много вкусен чай, листата на червената боровинка е изключително богата на антиоксиданти и е натурален антисептик! Препоръчвам!