Хормон на щастието – серотонин

“Истинското щастие всеки си изгражда сам, като чрез чувствата си стане независим от съдбата”.

Александър фон Хумболдт

Всъщност какво е щастието в живота на мъжа? Според дефиницията на психолозите това е неволева, траеща няколко секунди реакция, позитивно моментно изживяване, независимо дали е оргазъм или захапано парче шоколад. Всичко, което съзнателно или несъзнателно усещаме, е плод на редица комплексни процеси, протичащи в нашия мозък. По същия начин и способността да “усещаме” щастие е химична реакция между хормони и нервни влакна, извършваща се в централната нервна система. “Отговорни” за тези реакции са хормонът серотонин и невротрансмиторът (пренасящ нервните импулси по химичен път) допамин.

Ясно е, че допаминът е хормонът на радостта при мъжете. Колкото повече серотонин произвежда нашето тяло, толкова по-радостни, с положителна нагласа и еуфорични сме ние. Хормонът играе важна роля за психологическата ни стабилност, влияе върху начина ни на хранене, върху денонощния ритъм на тялото и сексуалното поведение, контролира чувството ни за болка.

Недостигът на серотонин може да доведе до нарушения в съня и да демотивира мъжа.

Хормонът възниква от аминокиселината л-триптофан в различни тъкани на тялото, включително и в мозъка. Освен че изпълнява функцията на преносител на нервни импулси, той играе важна роля в процесите на кръвосъсирването и в дейността на храносмилателната система.

Подобно на норадреналина, серотонинът пренася нервните импулси от клетка на клетка. Когато един неврон (нервна клетка) е във възбудено състояние той произвежда в синапсите си (нервните окончания) серотонин, който се отделя от клетката и достига до съседната. Тук разположените по мембраната рецептори го поемат, вкарват го в самата клетка, където серотонинът води до образуването на електричен потенциал. Колкото повече рецептори по клетъчната мембрана се активират, толкова по-силен е импулсът.

Клинични изследвания показват, че мъже в депресивни настроения произвеждат недостатъчни количества серотонин или пък притежават твърде малко клетки, които използват хормона като посредник за предаване на импулси. Различни вещества могат да активират отделянето на серотонин – естрогените например допълнително блокират и неговото разграждане, така че концентрацията му в междуклетъчното пространство и в клетката се увеличава.

Редица съвременни медикаменти се базират върху антидепресивните качества на серотонина. Най-новите лекарства за терапия на депресията се наричат селективни блокатори на обратното приемане на хормона. Те повишават концентрацията му (и концентрацията на норадреналина) в междуклетъчното пространство – такива са например флуксетинът и серопрамът.

Едно изследване на 70 пациенти от психиатрична клиника в Берлин, направили опит за самоубийство, показва ниски серотонинови нива в организма им. Приемането на лекарства, повишаващи концентрацията на хормона, значително подобрило самочувствието на пациентите. “Навярно в скоро време ще можем да провеждаме профилактика на самоубийствата чрез медикаменти” – обобщава Бернд Аренс, ръководител на проучването.

Щастието идва от шоколада

По-рано за лечение на депресиите се е прилагал дори Л-триптофан – прекурсор на серотонина. Той се съдържа и в шоколада – едно обяснение защо стресирани мъже нерядко посягат към него. Доказано е, че шоколадът увеличава серотониновите нива в кръвта. От друга страна, слънчевата светлина през лятото блокира разграждането на серотонина, докато през зимата, по време на кратките дни и дългите нощи, той бързо се разгражда. С всичките си отрицателни страни, тъй като съдържа въглехидрати и мазнини, шоколадът блокира разграждането на хормона в организма.

Серотонинът има и друг ефект – намаляването на телесното тегло. Още в края на 80-те години бе потърсена връзка между серотонина и разстройствата в храненето, сред които например е булимията. Като хипотетична верига бе посочена възможността чрез булимията да се стимулира инсулиновата секреция и по този начин да се увеличава триптофанът. Засега обаче това не е доказано клинично.

Последно проучване от Юта (САЩ) твърди, че серотонинът е в състояние да стимулира сомнамбулизма. Освен това твърде високите нива на хормона в кръвта водят до намаляване на концентрацията и отслабване на паметта.

Предстои да бъдат разгадани и други качества и странични ефекти на серотонина. Ясно е обаче, че участието му в регулацията на редица психични процеси при мъжете е значително.