Разпространение.
По буренливите места и край пътищата из цялата страна.
Описание.
Едно- или две- до многогодишно, лепкаво и неприят- но миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли.
Приосновните са с дълги дръжки и розетковидно разположени, увяхващи през време на цъфтежа. Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото.
Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения.
Те са с високо гърневидна при отвора 5-делна чашка и фуниевидно, леко неправилно 5-листно нечисто жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни гра- пави семена.
Използуваема част. Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа юни-септември. Откъснатите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове, защото, държани в чували или на дебели пластове, те бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка.
Запазват се на сухо и проветриво място.
След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!
Химичен състав.
Алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; Восъкообразно вещество, смолисто вещество и др.
Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.
Лечебно действие И приложение.
Билкатапритежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предна секрецията на слюнчените, стомашните извиква намаление и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревматизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др.
Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използува за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение.
Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина при задух с астматичен или възпалителен произход.
Начинн на употреба.
1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по
1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Да се употребява под лекарски контрол!
Растението e силно отровно!
Зърнени и мляни
За сладкарството
За сладкарството
