Чубрица – Балканска чубрица, планинска чубрица, овчарска чубрица

Разпрострнява се по сухите и каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик.

Чубрицата е многогодишно тревисто растение с вдървеняващо в основата стъбло и изправени четириръбести цветоносни клонки високи до 30 см, обикновено окосмени само по две срещуположни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3 см дълги, голи или покрити с прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са бели или ултравиолетови, двуустни и са събрани по 3-5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.

Използуваемата част е надземната част, брана преди, през време и след цъфтежа. Сужи се на сянка или в сушилня при температура до 35 °C. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво място.

В химични си състав съдържа до 2% етерично масло (състои се от карвакрол, парацимол, терпени, неуточнен денол), слуз, витамин С, танини и др.

Лечебното действие и приложение на чубрицата е, че билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, протива повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести.

Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Същото лечебно действие има и културната чубрица, която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използува се както планинската чубрица.