Разпространение: Произхожда от Северна Америка, многогодишно растение от семейство Сложноцветни. Прилича на маргаритка, но цветовете и са розови или цикламени. Цъфти от юли до октомври, а като височина може да достигне 1-2 метра. Светлолюбиво растение.
Използваема част: За лечебни цели се използват стъблото, цветовете и корените.
Химичен състав: В състава на тъканите си растението съдържа някои интересни, но все още слабо изучени вещества, присъщи само за род Ехинацея. Сред тях са: ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин.
Действие: Основната сила на растението се изразява в противомикробните му действие. Унищожава бактерии, фунги и вируси. Не случайно ехинацеята е наречена „природният антибиотик“.
Приложение: Ехинацеята е широко използвана при респирторни заболявания – простуда и грип. Повлиява симптомите и засилва оздравителния процес. При възпалено гърло и фарингит, намалява локалното възпаление и болката и ограничава нагнояващите процеси като елиминира микроорганизмите. Много ефективна е при бронхити и синуити – намалява възпалението като облекчава и болката. Външно приложение при екземи, дерматити, херпес, афти и гингивит.
Използва се при урнарни инфекции – цистит, уретрит.
Растението стимулира имунната система като засилва образуването на бели кръвни клетки. Доказано е също, че то стимулира синтезата на интерферон – протеин, който организма синтезира, за да бори вирусите.
Начин на употреба: Чай от ехинацея се приготвя като се запари една супена лъжица изсушени цветове на билката в 500мл. вряща вода.
Гаргарата с чай от билката се препоръчва при болки в гърлото.
Мирена Куклева –
Страхотна билка
Много добра при простудни заболявания
Ползвам я често!