Бъзак плод – 50 гр.

Разпространение: Среща се в цяла Европа, Русия (Кавказ, Армения, Южен Сибир), Мала Азия. Разпространен е из цяла България до 1800 m надморска височина. Тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1 – 2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина.

Използваема част: През средните векове черният дървовиден бъз е бил считан, като свещено дърво. Той е една от най-употребяваните в нашата народна медицина, като се използват почти всички нейни органи.

Цветчетата се употребяват в нашата народна медицина като потогонно и омекчително средство при простудни заболявания, хрема, пресипнал глас.

Плодовете се изполват, като слабително средство.

Корените се използват също като слабително средство.

Корите от стъблата се употребяват външно — счукани на ситно във вид на мехлем за изгаряния и рани.

Начин на бране и сушене на плодчетата:  Те се берат през август — септември. Брането се провежда при пълна зрелост, когато придобият характерно обагряне и характерен вкус. Плодните гроздове се откъсват с ръка или се отрязват с ножици. Отделените гроздове се поставят в плитки кошници или щайги, за да се избегне смачкването, и без забавяне се пренасят до мястото на преработването, където се оронват. Ако е предстоящо сушенето и на плодчетата, то се извършва за 2 — 3 дни в проветриви помещения, като се разстилат заедно с гроздовете върху рамки, постелки и други, а се доизсушават на слънце или в сушилня при температура, не по-висока от 50 — 60° и при много добра вентилация. След изсушаване плодчетата се изронват и прочистват чрез превяване и пресяване.

Химичен състав: Билката съдържа дъбилни вещества. Съдържа биофлаваноиди, витамини, минерали, макро- и микроелемненти, в това число калций, цинк, селен. Особено богато е съдържанието на желязо, така че е мощен енергиен тоник за организма, както за възрастни, така и за деца.

Действие: Черният бъз е с мощно антиоксидантно действие.

Приложение: Сиропът от черен бъз е изключително полезен, както за деца така и за възрастни, при нарушен имунитет, често повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища, често повтаряни пневмонии, проблеми с храносмилателната система, в това число хроничен гастрит, язвена болест и ентероколити, с нарушено усвояване на приеманата храна и дефицит на витамини и минерали. Черният бъз е особено полезен и при хронични проблеми на жлезите с вътрешна секреция – нарушен метаболизъм, както и при латентен или вече манифестен диабет при деца и възрастни. Особено полезен е при интоксикация на организма след химио- и лъчетерапия, при онкозаболявания, с желязонедоимачни анемии.

Плодчетата в изсушено състояние се прилагат, като леко слабително средство: по 1/2 чаена лъжичка на ситно с чукани сухи плодчета се накисват вечер в 1 чаена чаша студена вода и на сутринта се изпива след прецеждане и затопляне. Може да се употреби и във вид на мармалад. За подобряване вкусовите качества на бъзовия мармалад се препоръчва да се прибавят към него плодове от глог, трънки или шипки. Слабителното действие на плодчетата се дължи на смолистите вещества, съдържащи се в билката. За същата цел народната медицина прилага и преварения сок от свежите плодчета.

Начин на употреба: Една шепа листа и една шепа плодчета се варят 20 минути в един литър вода. Съдът се отдръпва от огъня и отварата се оставя да изстине, след което се прецежда и прибира в стъклена бутилка на хладно. От нея се пие по една винена чаша два пъти на ден: след закуска и преди лягане.